Д-р Вера Мегданова: Дори и в най-трудния момент трябва да търсим позитивния ракурс
Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Вера Мегданова – Чипева приключва медицина в МУ - София през 2012 година В интервала 2013-2017 година работи в Отделението по здравна онкология във ВМА, а от 2017 година до 2019 година - в Отделението по здравна онкология в МБАЛ „ Сердика “.
От 2019 година е експерт по здравна онкология. От 2019 година работи като доктор помощник в Отделението по здравна онкология в УМБАЛ „ Царица Йоана –ИСУЛ “.
Д-р Мегданова, по какъв начин решихте, че желаете да се посветите на медицината? Кое предопредели този Ваш избор? Изиграха ли роля фамилията, учебното заведение, приятелката среда?
Родена съм в семейство на доктор и фармацевтка. Баща ми доктор Георги Мегданов е експерт по УНГ заболявания, а майка ми Антоанета Мегданова е шеф на болничната аптека в общинската болница в град Гоце Делчев. Още от дребна знаех, че ще се занимавам с медицина, тъй като имах към себе си хора, които се радват да оказват помощ на близките и са го правели извънредно професионално.
Баща ми постоянно и за най-различни медицински обстановки е бил в помощ на близки и познати, а пък към момента си припомням по какъв начин майка ми дава препоръки на хората, които идваха да си взимат медикаменти в аптеката, която имахме преди години в града. Те са страхотни хора и постоянно съм им се възхищавала по какъв начин се оправят с работата и живота!
Много ми се искаше да върша и аз нещо свястно и да виждам позитивния резултат. Имах шанс всичките ми учители в Природо-математическата гимназия " Яне Сандански ", в която учех, да са положителни преподаватели и да обичат това, което преподават, да го вършат с стремежи и възторг.
Всичко това спомогна да развия познания и умения освен в региона на билогията и химията, само че и в необятен набор области, което, мисля, е от значително значение в работата на един доктор. Не мога да не сомня с признателност и госпожа Силвия Мегданова, и госпожа Люба Маламова, които ме приготвиха, с цел да вляза сполучливо в Медицинския университет.
Кои са Вашите преподаватели – от студентските години и по време на специализацията, на които дължите най-вече за образуването си като персона и доктор?
Когато започвах в университета, нямах никаква визия, че ще се занимавам с онкология. Исках да бъда гинеколог, както може би известна част от новозапочващите студенти по медицина. В 4-ти курс обаче инцидентно попаднах на свободноизбираем курс по здравна онкология, проведен в университета за първи път.
Там се срещнах с огромна част от фамилията на онколозите в София. Имахме извънредно забавни лекции, а сътрудниците бяха с голямо предпочитание да покажат вълнуващата част на дисциплината и да се опитат да ни убедят какъв брой разнообразна и признателна е работата с онкологичните пациенти. И съумяха! Един от най-незабравимите моменти беше лекцията, която имахме с починалата доцент Валентина Цекова – емблематичен онколог, обичан и почитан от цялата колегия.
Бяхме единствено двама студенти, само че доцент Цекова ни предложения и ни описа всичко за карцинома на млечната жлеза, което се знаеше по това време. Желанието й да ни научи доста ме впечатли! Тогава се срещнах и с моя първи и главен преподавател проф. Жасмина Михайлова. Тя несъмнено беше индивидът, който спомогна за началното ми образуване като онколог и като експерт. Както и всички лекари и медицински сестри в Клиниката по хематология и онкология на ВМА-София, с които и до през днешния ден контактуваме и си оказваме помощ.
Разкажете за първите си стъпки като специализиращ доктор. Как избрахте специалността, какво Ви притегли в нея? Кое беше най-трудното първоначално?
В началото бях доброволец в Клиниката по хематология и онкология на ВМА-София. С помощта на проф. Михайлова отидох на образование за студенти, проведено от Европейското учебно заведение по онкология - European school of оncology (ESO). Там за първи път разбрах какъв брой е значима мултидисциплинарността в лекуването на онкологичните болести, връзката с сътрудници от разнообразни специалности и страни, с цел да се усъвършенства живота на хората с тези болести.
Преподаватели бяха водещи европейски специалисти, които бяха доста земни и имаха предпочитание с изключение на да ни учат и да поддържат връзка с нас, да научат повече работата и образованието в страните, от които идваме.
Много ме развълнува разказите на проф. Верморкен от Белгия за опцията за евтаназията при тях, която е допустима даже за страдащите от тежки болести деца. Всъщност, частта със страданието и опцията за облекчението му е нещо доста значимо за мен, то се построи и трансформира във фундаментална полезност за мен още при започване на образованието ми.
Работата във ВМА и с проф. Михайлова ме накараха да приписвам значение не просто на продължителността на живота, само че и на неговото качество. Там постоянно сме помагали на пациентите си даже и при утежняване на положението им и когато се появят затруднения и странични резултати от лекуването, били сме с пациентите си даже и в края на техния път. Много се веселя, че и сега в Отделението по онкология на ИСУЛ, където работя, за екипът ни от млади и отдадени сътрудници, тези полезности са значими и се отстояват ежедневно.
Това изискуем и на ръководителя на отделението ни доктор Мариана Атанасова и на проф. Петранка Троянова, шеф на Клиниката по здравна онкология и лъчелечение. Да се оправиш с тъгата и страданието на един пациент с онкологично заболяване е едно от характерните провокации на тази компетентност. Това да не спираш да мислиш за някого, който лекуваш и да се чудиш какво още и още да направиш за него, с цел да е добре, да тъгуваш, когато нещата не вървят и когато загубиш човек, с който дълго сте били дружно по нелекия път на заболяването е компликация, с която съвсем всички млади и отдадени на работата онколози се постанова да се оправят.
Лошото е, че за тъкмо тази част от специалността никой не ни учи - в смисъл не се намира за нужно да попада в образованието под една или друга форма, а на множеството места няма и психолози, които да работят и с личния състав, с изключение на с пациентите. Трябва да се оправяме сами по „ взаимоучителната метода “ – по-старшите да дават препоръки на по-младите. Методът оказва помощ, само че ненапълно.
Кога разбрахте, че изборът Ви е верният? Кои бяха за вас първите знаци, че сте на мястото си и желаете да се развивате професионално тъкмо в тази посока?
Разбрах, че съм на прав път когато започнах да виждам от ден на ден и повече пациенти, които идваха при нас с недоволства, зной, болежка и други неприятни и мъчно преодолими проблеми и откакто започвахме нашата терапия прекосяваха и хората се връщаха към този момент в много по-добро положение. Радвах се и тогава, когато обяснявах на пациентите какво е тяхното заболяване и какво е лекуването и те ми благодаряха, тъй като осъзнаваха и разбираха детайлности, които ги карат да се усещат спокойни и уверени в лекуването.
Също когато започнах да давам препоръки за обезболяване на пациенти с болежка и спреше да ги боли, когато имаше комплицирани обстановки и се постановяваше да поставим старания, да четем, да мислим, да сътрудничим с други сътрудници от болничното заведение и други лечебни заведения даже и успявахме общо да преодолеем проблемите и хората да си отидат у дома по-добре.
Специалността ни е извънредно динамична и забавна! Може да звучи доста банално, само че един с един пациентите не са идентични и заболяванията им протичат по друг метод. Динамиката, нуждата да имаш допир с други разнородни експерти, да работиш в екип, непрекъснатите новости и непрекъснатото усъвършенстване на живота на хората, което се вижда ежедневно ме кара да считам, че съм попаднала на вярното място.
С какво Ви привлякоха по-рядко срещаните злокачествени тумори – гастроинтестиналните стромални тумори (ГИСТ), невроендокринните тумори (НЕТ)? Кои други тематики и проблеми са предмет на изключително интерес за Вас, по какъв начин виждате вероятността за себе си като млад експерт?
Непознатото в живота по принцип ме притегля. Редките тумори са много непозната тематика за нашата страна заради липса на център, който да се занимава преди всичко с тях, а в случай че липсва подобен, е належащо много старания и труд, с цел да си осведомен с новостите при тях, заради съществуването на малко пациенти, разпръснати във всички отделения по онкология в страната.
Във ВМА имахме много пациенти с редки болести и ми беше доста любопитно да уча заболяванията им, да изучавам повече за тяхното характерно лекуване. Спомням си по какъв начин имахме един пациент с НЕТ на стомаха, който след поредна градация на заболяването беше доста зле и с много нарушена чернодробна функционалност заради чернодробните метастази.
Бяхме проучили нови и предлагани от европейските организации за лекуване на тези тумори лечения и намерихме скица, която се опитахме приспособено да използван на пациента след неговото единодушие. Тогава се случи извънредно бърза и трагичен поврат! Човекът се усъвършенства, туморът понижа, чернодробната функционалност се усъвършенства и това продължи няколко месеца!. Ето тогава взех решение, че би трябвало да има експерти, които да имат повече опит и знания за тези хистологични типове, с цел да може да оказват помощ повече на своите пациенти.
Проф. Михайлова въпреки това ме беше пратила на образование в един от водещите центрове за лекуване на саркоми в Милано при проф. Казали, където разбрах най-важното – саркомите не са едно заболяване! Те са хетерогенна група, която включва повече от 120 хистологични подтипа. Те се характеризират с разнообразни ход, вероятност и способи на лекуване. Освен това видях, че това не е смъртоносното заболяване, за каквато се счита тук и не съставлява моментална смъртна присъда. Хората могат да живеят дълго и добре, зависи от типа на саркома и от това да е менажиран съответно.
Това към което ще се опитам да се стремя професионално е първо да се образовам на умения за настоящо и съответно лекуване в региона на редките тумори, по-специално на НЕН (невроендокринните неоплазми), саркоми, ГИСТ, холангиоцелуларен карцином, както и карциномите на панкреаса, дебелото черво.
Мечта и дълготрайна цел за мен е да се усъвършенства предлаганата здравна помощ в страната изключително за пациентите редки неоплазми. Нямате визия какъв брой доста хора се лекуват в чужбина, изключително Турция, тъй като не са могли да получат помощ тук, най-много поради липса на задоволително знания и убеденост в методите на лекуване, а не тъй като липсват медикаменти!
Имаше един мъж, който беше ходил в Турция 5-6 години и си беше плащал съвещания, престой, проучвания и медикаментите, с цел да получава 3 линии поред таргетна терапия, струваща няколко хиляди лв.. И трите медикаменти, дружно с проучвания и прегледи за изцяло безвъзмездни у нас. Всички пари, които се събират от акции за приемане на лекуване в чужбина, което може да се получи тук, могат да се влагат в действителност в случаи, когато липсват действително благоприятни условия тук. Трябва да има повече осведоменост, да се образуват пациентски организации е извънредно значимо!
Има отдавана пациентска организация на хората с ГИСТ и от 1-2 години - на пациентите със саркоми - " Заедно против саркома ", които работят извънредно интензивно.
Имате ли участия в научни конгреси, изявления в научни издания – независимо или в екип? Разкажете в резюме за тях.
Редовното присъединяване на един онколог в научни конгреси в страната и чужбина е наложително за поддържане на информираността си по отношение на новостите в региона. Освен към широкообхватните интернационалните конгреси, регулярно навестявам годишните конгреси за редки тумори на ESMO, както и на ENETS (European society of Neuroendocrine neoplasms). Имала съм участия като първи и съавтор на абстракти и постери в редица интернационалните срещи и конгреси, едно от по-екзотичните беше несъмнено присъединяване ми в 1вия ESMO Asia конгрес, проведен в Сингапур с постер на тематика токсичност при невроендокринни неоплазми (НЕН).
Обученията ми в чужбина ме срещнаха още при започване на специализацията с колегии от Китай и Канада, в чиито изследвания в региона на аденокарциномите и невроендокринните неоплазми на панкреаса при възрастни и при млади заболели, взе присъединяване и нашият център и които приключиха със публикации с импакт фактор, представени и до през днешния ден. По-нататък имах шанс да бъда определена и за тримесечно образование в център за лекуване на НЕН oт ENETS, което организирах в Дъблин и Манчестър. От невероятния екип на Christie hospital за лекуване на НЕН и неколоректални ГИТ тумори, управителен от блестящия за мен доктор и началник проф. Хуан Вале, получих доста познания, както за менажиране на тази група тумори, по този начин и за писането на публикации по тематиката, като резултатът беше прелестна обява за невроендокринните тумори на панкреаса в Cancers. Международните групи за проучване на холангиоцелуларни карциноми и Woman in NENs, са места, където постоянно се провеждат планове и се разгласяват публикации, като имам шанса да съставлявам нашия център в Отделението по онкология в ИСУЛ.
Колаборацията на локално равнище е не по-малко значима от интернационалната колаборация. Безкрайно признателна съм на проф. Иван Щерев и доктор Мила Петрова за това, че ме включиха в техния план за проучване резултата от саркопения - понижена мускулна маса върху пациентите белодробни карциноми, лекувани с втора линия имунотерапия. Проектът прерасна в тематика на докторантурата ми с ръководители проф. Щерев и проф. Троянова, която се надявам да защитя скоро.
В персонален проект кои са обичаните Ви занимания за свободното време – обичани книги, филми, музика, дестинации за пътешествия, занимание?
След като се появиха двете ни прелестни девойки е мъчно да се приказва за свободно време, само че моментите, които прекарваме с тях по разнородни способи е наслаждение, изключително когато ги виждаш да се смеят и да порастват пред очите ти.
Иначе обичам планината, да пътувам постоянно, на всички места, със брачна половинка ми, в компания или даже сама. Може да се каже, че заниманието ми е да се срещам с нови хора, да сътворявам нови другарства и да откривам нови места. Обичам да опитвам, да опитвам нови неща, някой път рискови – от скачане с парашут, хвърчене с парапланер до безмоторен аероплан, рафтинг, някой път ексцентрични като импровизационен спектакъл. Обичам да чета, стига да има време, като напоследък съм преоткрила научната фантастика и след " Фондацията " се натъкнах на страхотната поредност на китайския създател Лиу Цъсин - " Земното минало ".
Кое е обичаното Ви време от денонощието – тези часове, в които обичате да оставате самичък със себе си, да размишлявате, да мечтаете?
Моето време от денонощието за разсъждение е вечерта, когато всичко утихне. Определено съм същинска „ сова “ и постоянно откакто децата заспят почва моето време, когато на мира на премислям над някой медицински проблем, да мисля какво съм пропуснала, да върша описи и да пиша на другари, все неща, за които нямам време денем.
Кои етични правила се стремите да спазвате постоянно и непременно в общуването си с пациенти и сътрудници?
На първо място считам, че всички ние, които работим в областта на опазване на здравето сме в един „ тим “ и е належащо без значение от всичко да се поддържаме и да си пазим гърба и реномето. Трябва да се стараем да заобикаляме неприятните приказки за сътрудници и сестри пред пациентите. Лошата дума е един бумеранг, който, в случай че бъде хвърлен, се връща постоянно по един или различен метод и е част от проблемите, които имаме, а точно недоверието на пациентите към лекарите.
Пациентът би трябвало да има чувство за непоклатимост, за вероятност и да знае, че има проект за пътя напред без значение какъв брой е дълъг той. Вече има доста благоприятни условия и както за нас лекарите става мъчно, по този начин и на пациентите от време на време е тежко да вземат решение, когато ги слагаме пред вероятни избори. Задължение и отговорност на лекаря е да направлява пациентът през сложния път на многото благоприятни условия. Необходимост е обезпечаване на съпътстващи и палиативни грижи за болните за преодоляване на съпътстващите заболяването проблеми. Тази част от мултидисциплинарния метод за онкологичните пациенти в страната е минимално застъпена и е назрял моментът да бъде усъвършенствана и развита.
Ако би трябвало да назовете с малко думи истината, в която вярвате най-силно, какво бихте споделили?
Във всяка обстановка може да се откри позитивния ракурс, даже и в най-трудните моменти би трябвало да го търсим и да се фокусираме върху него. Надежда постоянно има и метод за всичко все се намира.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Вера Мегданова – Чипева приключва медицина в МУ - София през 2012 година В интервала 2013-2017 година работи в Отделението по здравна онкология във ВМА, а от 2017 година до 2019 година - в Отделението по здравна онкология в МБАЛ „ Сердика “.
От 2019 година е експерт по здравна онкология. От 2019 година работи като доктор помощник в Отделението по здравна онкология в УМБАЛ „ Царица Йоана –ИСУЛ “.
Д-р Мегданова, по какъв начин решихте, че желаете да се посветите на медицината? Кое предопредели този Ваш избор? Изиграха ли роля фамилията, учебното заведение, приятелката среда?
Родена съм в семейство на доктор и фармацевтка. Баща ми доктор Георги Мегданов е експерт по УНГ заболявания, а майка ми Антоанета Мегданова е шеф на болничната аптека в общинската болница в град Гоце Делчев. Още от дребна знаех, че ще се занимавам с медицина, тъй като имах към себе си хора, които се радват да оказват помощ на близките и са го правели извънредно професионално.
Баща ми постоянно и за най-различни медицински обстановки е бил в помощ на близки и познати, а пък към момента си припомням по какъв начин майка ми дава препоръки на хората, които идваха да си взимат медикаменти в аптеката, която имахме преди години в града. Те са страхотни хора и постоянно съм им се възхищавала по какъв начин се оправят с работата и живота!
Много ми се искаше да върша и аз нещо свястно и да виждам позитивния резултат. Имах шанс всичките ми учители в Природо-математическата гимназия " Яне Сандански ", в която учех, да са положителни преподаватели и да обичат това, което преподават, да го вършат с стремежи и възторг.
Всичко това спомогна да развия познания и умения освен в региона на билогията и химията, само че и в необятен набор области, което, мисля, е от значително значение в работата на един доктор. Не мога да не сомня с признателност и госпожа Силвия Мегданова, и госпожа Люба Маламова, които ме приготвиха, с цел да вляза сполучливо в Медицинския университет.
Кои са Вашите преподаватели – от студентските години и по време на специализацията, на които дължите най-вече за образуването си като персона и доктор?
Когато започвах в университета, нямах никаква визия, че ще се занимавам с онкология. Исках да бъда гинеколог, както може би известна част от новозапочващите студенти по медицина. В 4-ти курс обаче инцидентно попаднах на свободноизбираем курс по здравна онкология, проведен в университета за първи път.
Там се срещнах с огромна част от фамилията на онколозите в София. Имахме извънредно забавни лекции, а сътрудниците бяха с голямо предпочитание да покажат вълнуващата част на дисциплината и да се опитат да ни убедят какъв брой разнообразна и признателна е работата с онкологичните пациенти. И съумяха! Един от най-незабравимите моменти беше лекцията, която имахме с починалата доцент Валентина Цекова – емблематичен онколог, обичан и почитан от цялата колегия.
Бяхме единствено двама студенти, само че доцент Цекова ни предложения и ни описа всичко за карцинома на млечната жлеза, което се знаеше по това време. Желанието й да ни научи доста ме впечатли! Тогава се срещнах и с моя първи и главен преподавател проф. Жасмина Михайлова. Тя несъмнено беше индивидът, който спомогна за началното ми образуване като онколог и като експерт. Както и всички лекари и медицински сестри в Клиниката по хематология и онкология на ВМА-София, с които и до през днешния ден контактуваме и си оказваме помощ.
Разкажете за първите си стъпки като специализиращ доктор. Как избрахте специалността, какво Ви притегли в нея? Кое беше най-трудното първоначално?
В началото бях доброволец в Клиниката по хематология и онкология на ВМА-София. С помощта на проф. Михайлова отидох на образование за студенти, проведено от Европейското учебно заведение по онкология - European school of оncology (ESO). Там за първи път разбрах какъв брой е значима мултидисциплинарността в лекуването на онкологичните болести, връзката с сътрудници от разнообразни специалности и страни, с цел да се усъвършенства живота на хората с тези болести.
Преподаватели бяха водещи европейски специалисти, които бяха доста земни и имаха предпочитание с изключение на да ни учат и да поддържат връзка с нас, да научат повече работата и образованието в страните, от които идваме.
Много ме развълнува разказите на проф. Верморкен от Белгия за опцията за евтаназията при тях, която е допустима даже за страдащите от тежки болести деца. Всъщност, частта със страданието и опцията за облекчението му е нещо доста значимо за мен, то се построи и трансформира във фундаментална полезност за мен още при започване на образованието ми.
Работата във ВМА и с проф. Михайлова ме накараха да приписвам значение не просто на продължителността на живота, само че и на неговото качество. Там постоянно сме помагали на пациентите си даже и при утежняване на положението им и когато се появят затруднения и странични резултати от лекуването, били сме с пациентите си даже и в края на техния път. Много се веселя, че и сега в Отделението по онкология на ИСУЛ, където работя, за екипът ни от млади и отдадени сътрудници, тези полезности са значими и се отстояват ежедневно.
Това изискуем и на ръководителя на отделението ни доктор Мариана Атанасова и на проф. Петранка Троянова, шеф на Клиниката по здравна онкология и лъчелечение. Да се оправиш с тъгата и страданието на един пациент с онкологично заболяване е едно от характерните провокации на тази компетентност. Това да не спираш да мислиш за някого, който лекуваш и да се чудиш какво още и още да направиш за него, с цел да е добре, да тъгуваш, когато нещата не вървят и когато загубиш човек, с който дълго сте били дружно по нелекия път на заболяването е компликация, с която съвсем всички млади и отдадени на работата онколози се постанова да се оправят.
Лошото е, че за тъкмо тази част от специалността никой не ни учи - в смисъл не се намира за нужно да попада в образованието под една или друга форма, а на множеството места няма и психолози, които да работят и с личния състав, с изключение на с пациентите. Трябва да се оправяме сами по „ взаимоучителната метода “ – по-старшите да дават препоръки на по-младите. Методът оказва помощ, само че ненапълно.
Кога разбрахте, че изборът Ви е верният? Кои бяха за вас първите знаци, че сте на мястото си и желаете да се развивате професионално тъкмо в тази посока?
Разбрах, че съм на прав път когато започнах да виждам от ден на ден и повече пациенти, които идваха при нас с недоволства, зной, болежка и други неприятни и мъчно преодолими проблеми и откакто започвахме нашата терапия прекосяваха и хората се връщаха към този момент в много по-добро положение. Радвах се и тогава, когато обяснявах на пациентите какво е тяхното заболяване и какво е лекуването и те ми благодаряха, тъй като осъзнаваха и разбираха детайлности, които ги карат да се усещат спокойни и уверени в лекуването.
Също когато започнах да давам препоръки за обезболяване на пациенти с болежка и спреше да ги боли, когато имаше комплицирани обстановки и се постановяваше да поставим старания, да четем, да мислим, да сътрудничим с други сътрудници от болничното заведение и други лечебни заведения даже и успявахме общо да преодолеем проблемите и хората да си отидат у дома по-добре.
Специалността ни е извънредно динамична и забавна! Може да звучи доста банално, само че един с един пациентите не са идентични и заболяванията им протичат по друг метод. Динамиката, нуждата да имаш допир с други разнородни експерти, да работиш в екип, непрекъснатите новости и непрекъснатото усъвършенстване на живота на хората, което се вижда ежедневно ме кара да считам, че съм попаднала на вярното място.
С какво Ви привлякоха по-рядко срещаните злокачествени тумори – гастроинтестиналните стромални тумори (ГИСТ), невроендокринните тумори (НЕТ)? Кои други тематики и проблеми са предмет на изключително интерес за Вас, по какъв начин виждате вероятността за себе си като млад експерт?
Непознатото в живота по принцип ме притегля. Редките тумори са много непозната тематика за нашата страна заради липса на център, който да се занимава преди всичко с тях, а в случай че липсва подобен, е належащо много старания и труд, с цел да си осведомен с новостите при тях, заради съществуването на малко пациенти, разпръснати във всички отделения по онкология в страната.
Във ВМА имахме много пациенти с редки болести и ми беше доста любопитно да уча заболяванията им, да изучавам повече за тяхното характерно лекуване. Спомням си по какъв начин имахме един пациент с НЕТ на стомаха, който след поредна градация на заболяването беше доста зле и с много нарушена чернодробна функционалност заради чернодробните метастази.
Бяхме проучили нови и предлагани от европейските организации за лекуване на тези тумори лечения и намерихме скица, която се опитахме приспособено да използван на пациента след неговото единодушие. Тогава се случи извънредно бърза и трагичен поврат! Човекът се усъвършенства, туморът понижа, чернодробната функционалност се усъвършенства и това продължи няколко месеца!. Ето тогава взех решение, че би трябвало да има експерти, които да имат повече опит и знания за тези хистологични типове, с цел да може да оказват помощ повече на своите пациенти.
Проф. Михайлова въпреки това ме беше пратила на образование в един от водещите центрове за лекуване на саркоми в Милано при проф. Казали, където разбрах най-важното – саркомите не са едно заболяване! Те са хетерогенна група, която включва повече от 120 хистологични подтипа. Те се характеризират с разнообразни ход, вероятност и способи на лекуване. Освен това видях, че това не е смъртоносното заболяване, за каквато се счита тук и не съставлява моментална смъртна присъда. Хората могат да живеят дълго и добре, зависи от типа на саркома и от това да е менажиран съответно.
Това към което ще се опитам да се стремя професионално е първо да се образовам на умения за настоящо и съответно лекуване в региона на редките тумори, по-специално на НЕН (невроендокринните неоплазми), саркоми, ГИСТ, холангиоцелуларен карцином, както и карциномите на панкреаса, дебелото черво.
Мечта и дълготрайна цел за мен е да се усъвършенства предлаганата здравна помощ в страната изключително за пациентите редки неоплазми. Нямате визия какъв брой доста хора се лекуват в чужбина, изключително Турция, тъй като не са могли да получат помощ тук, най-много поради липса на задоволително знания и убеденост в методите на лекуване, а не тъй като липсват медикаменти!
Имаше един мъж, който беше ходил в Турция 5-6 години и си беше плащал съвещания, престой, проучвания и медикаментите, с цел да получава 3 линии поред таргетна терапия, струваща няколко хиляди лв.. И трите медикаменти, дружно с проучвания и прегледи за изцяло безвъзмездни у нас. Всички пари, които се събират от акции за приемане на лекуване в чужбина, което може да се получи тук, могат да се влагат в действителност в случаи, когато липсват действително благоприятни условия тук. Трябва да има повече осведоменост, да се образуват пациентски организации е извънредно значимо!
Има отдавана пациентска организация на хората с ГИСТ и от 1-2 години - на пациентите със саркоми - " Заедно против саркома ", които работят извънредно интензивно.
Имате ли участия в научни конгреси, изявления в научни издания – независимо или в екип? Разкажете в резюме за тях.
Редовното присъединяване на един онколог в научни конгреси в страната и чужбина е наложително за поддържане на информираността си по отношение на новостите в региона. Освен към широкообхватните интернационалните конгреси, регулярно навестявам годишните конгреси за редки тумори на ESMO, както и на ENETS (European society of Neuroendocrine neoplasms). Имала съм участия като първи и съавтор на абстракти и постери в редица интернационалните срещи и конгреси, едно от по-екзотичните беше несъмнено присъединяване ми в 1вия ESMO Asia конгрес, проведен в Сингапур с постер на тематика токсичност при невроендокринни неоплазми (НЕН).
Обученията ми в чужбина ме срещнаха още при започване на специализацията с колегии от Китай и Канада, в чиито изследвания в региона на аденокарциномите и невроендокринните неоплазми на панкреаса при възрастни и при млади заболели, взе присъединяване и нашият център и които приключиха със публикации с импакт фактор, представени и до през днешния ден. По-нататък имах шанс да бъда определена и за тримесечно образование в център за лекуване на НЕН oт ENETS, което организирах в Дъблин и Манчестър. От невероятния екип на Christie hospital за лекуване на НЕН и неколоректални ГИТ тумори, управителен от блестящия за мен доктор и началник проф. Хуан Вале, получих доста познания, както за менажиране на тази група тумори, по този начин и за писането на публикации по тематиката, като резултатът беше прелестна обява за невроендокринните тумори на панкреаса в Cancers. Международните групи за проучване на холангиоцелуларни карциноми и Woman in NENs, са места, където постоянно се провеждат планове и се разгласяват публикации, като имам шанса да съставлявам нашия център в Отделението по онкология в ИСУЛ.
Колаборацията на локално равнище е не по-малко значима от интернационалната колаборация. Безкрайно признателна съм на проф. Иван Щерев и доктор Мила Петрова за това, че ме включиха в техния план за проучване резултата от саркопения - понижена мускулна маса върху пациентите белодробни карциноми, лекувани с втора линия имунотерапия. Проектът прерасна в тематика на докторантурата ми с ръководители проф. Щерев и проф. Троянова, която се надявам да защитя скоро.
В персонален проект кои са обичаните Ви занимания за свободното време – обичани книги, филми, музика, дестинации за пътешествия, занимание?
След като се появиха двете ни прелестни девойки е мъчно да се приказва за свободно време, само че моментите, които прекарваме с тях по разнородни способи е наслаждение, изключително когато ги виждаш да се смеят и да порастват пред очите ти.
Иначе обичам планината, да пътувам постоянно, на всички места, със брачна половинка ми, в компания или даже сама. Може да се каже, че заниманието ми е да се срещам с нови хора, да сътворявам нови другарства и да откривам нови места. Обичам да опитвам, да опитвам нови неща, някой път рискови – от скачане с парашут, хвърчене с парапланер до безмоторен аероплан, рафтинг, някой път ексцентрични като импровизационен спектакъл. Обичам да чета, стига да има време, като напоследък съм преоткрила научната фантастика и след " Фондацията " се натъкнах на страхотната поредност на китайския създател Лиу Цъсин - " Земното минало ".
Кое е обичаното Ви време от денонощието – тези часове, в които обичате да оставате самичък със себе си, да размишлявате, да мечтаете?
Моето време от денонощието за разсъждение е вечерта, когато всичко утихне. Определено съм същинска „ сова “ и постоянно откакто децата заспят почва моето време, когато на мира на премислям над някой медицински проблем, да мисля какво съм пропуснала, да върша описи и да пиша на другари, все неща, за които нямам време денем.
Кои етични правила се стремите да спазвате постоянно и непременно в общуването си с пациенти и сътрудници?
На първо място считам, че всички ние, които работим в областта на опазване на здравето сме в един „ тим “ и е належащо без значение от всичко да се поддържаме и да си пазим гърба и реномето. Трябва да се стараем да заобикаляме неприятните приказки за сътрудници и сестри пред пациентите. Лошата дума е един бумеранг, който, в случай че бъде хвърлен, се връща постоянно по един или различен метод и е част от проблемите, които имаме, а точно недоверието на пациентите към лекарите.
Пациентът би трябвало да има чувство за непоклатимост, за вероятност и да знае, че има проект за пътя напред без значение какъв брой е дълъг той. Вече има доста благоприятни условия и както за нас лекарите става мъчно, по този начин и на пациентите от време на време е тежко да вземат решение, когато ги слагаме пред вероятни избори. Задължение и отговорност на лекаря е да направлява пациентът през сложния път на многото благоприятни условия. Необходимост е обезпечаване на съпътстващи и палиативни грижи за болните за преодоляване на съпътстващите заболяването проблеми. Тази част от мултидисциплинарния метод за онкологичните пациенти в страната е минимално застъпена и е назрял моментът да бъде усъвършенствана и развита.
Ако би трябвало да назовете с малко думи истината, в която вярвате най-силно, какво бихте споделили?
Във всяка обстановка може да се откри позитивния ракурс, даже и в най-трудните моменти би трябвало да го търсим и да се фокусираме върху него. Надежда постоянно има и метод за всичко все се намира.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ